4 ene 2021, 11:16

Най-болният акорд 

  Poesía
277 1 7

Сънувах цялата безкрайна нощ -

това, което няма да се случи.

Докоснала е непохватната Луна

най-болния акорд в душата вълча.

Понеже светлото с реалност ме гнети

и няма как сама да се залъжа,

изравям от мазето сто души,

оставени в една да се навържат.

Наместо болка, нека да горчи -

и виното понякога е тежко.

„Пияница е“- казват, ала стих

е същността му винаги човешка.

Луната неуверено мълчи,

нощта си слага маската фалшива.

Сънувах цяла нощ мечти

и плаках, истински щастлива.

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??