Най-дългият ден
Аз не мога да тръгна обратно,
да въвирам мечтите в калта
и очаквайки идните дати,
пожелах да открия света,
пожелах да повярвам в човека,
да се радвам на малки неща
но не вярвах, че може навеки
да гори задкулисно свещта,
ни за миг не потърсих отнетото,
щом отдавна го няма у мен,
не повярвах, че могат да светят
метеори след дългия ден.
Не загасна замрелият огън,
от жаравата само боли,
но когато боли в изнемога,
тази болка е моя, нали,
закрепена от много парчета,
там, нагоре, е с мен до върха,
разпознах незаконно отнетото,
преживял само в спомен греха,
и когато из пусти полета,
се извиваше пътят пред мен,
аз повярвах, че може да свети
предкулѝсно най-дългият ден.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво...
-
Благодаря, Веско, Пепи, Скитнице!
-
пожелах да повярвам в човека,
да се радвам на малки неща
Чудесно е! -
Щом го осветяваш, свети! Поздравления!
-
Митак, човекът е роден да създава. Дори и да ту го отнемат, то върши своята работа на друго място, това е смисълът на живота - да оставиш след себе си следа че те е имало на този свят. И от мен Браво!
-
Благодаря, Ники, Жени!
-
Много е хубаво!
Поздрави, Митко! -
Колко красив е този стих...
-
Благодаря, Надя!
-
Много е хубаво! Много!
-
Благодаря, ти Вики!
Сенилга, и болката, и радостта, и всички преживявания са изпитания и си права, че по този начин всъщност Бог ни говори. Благодаря ти много!
ИнаКалина, иска ми се да вярвам в човека само че не знам, дали си заслужава.
Благодаря на Майстора/ Красимир Тенев/, който ми помогна да изгладя ритъма! -
"пожелах да повярвам в човека,
да се радвам на малки неща" - няма как да е къс такъв ден
-
Очень хорошо! Боль - язык Бога, как и радость
-
Чудесно! Браво, Митко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
