perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
4.02.2022 г., 10:49 ч.

Най-дългият ден 

  Поезия » Друга
415 2 14

Аз не мога да тръгна обратно,
да въвирам мечтите в калта
и очаквайки идните дати,
пожелах да открия света,
пожелах да повярвам в човека,
да се радвам на малки неща
но не вярвах, че може навеки
да гори задкулисно свещта,
ни за миг не потърсих отнетото,
щом отдавна го няма у мен,
не повярвах, че могат да светят
метеори след дългия ден.
 

Не загасна замрелият огън,
от жаравата само боли,
но когато боли в изнемога,
тази болка е моя, нали,
закрепена от много парчета,
там, нагоре, е с мен до върха,
разпознах незаконно отнетото,
преживял само в спомен греха,
и когато из пусти полета,
се извиваше пътят пред мен,
аз повярвах, че може да свети
предкулѝсно най-дългият ден.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...
  • Благодаря, Веско, Пепи, Скитнице!
  • пожелах да повярвам в човека,
    да се радвам на малки неща
    Чудесно е!
  • Щом го осветяваш, свети! Поздравления!
  • Митак, човекът е роден да създава. Дори и да ту го отнемат, то върши своята работа на друго място, това е смисълът на живота - да оставиш след себе си следа че те е имало на този свят. И от мен Браво!
  • Благодаря, Ники, Жени!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Митко!
  • Колко красив е този стих...
  • Благодаря, Надя!
  • Много е хубаво! Много!
  • Благодаря, ти Вики!
    Сенилга, и болката, и радостта, и всички преживявания са изпитания и си права, че по този начин всъщност Бог ни говори. Благодаря ти много!
    ИнаКалина, иска ми се да вярвам в човека само че не знам, дали си заслужава.
    Благодаря на Майстора/ Красимир Тенев/, който ми помогна да изгладя ритъма!
  • "пожелах да повярвам в човека,
    да се радвам на малки неща" - няма как да е къс такъв ден
  • Очень хорошо! Боль - язык Бога, как и радость
  • Чудесно! Браво, Митко!
Предложения
: ??:??