Jan 19, 2014, 8:19 PM

Най-дългото време 

  Poetry » Love
1781 1 43
Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах,
виждах свойте гроздобери.
И толкоз пиян, едва ли разбирах,
че отново ще бъда намерен.
---------------------------------
Когато те следвах нагоре по стръмното,
мигове късах, натежали от плод.
А надолу се спусна още по тъмното ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??