19 ene 2014, 20:19

Най-дългото време 

  Poesía » De amor
1701 1 43

 

 

Когато разделяхме жило и мед,

не вярвах в смъртта на пчелата.

Когато разглеждах твоя портрет,

на художника следвах ръката.

Виното старо когато отпивах,

виждах свойте гроздобери.

И толкоз пиян, едва ли разбирах,

че отново ще бъда намерен.

---------------------------------

Когато те следвах нагоре по стръмното,

мигове късах, натежали от плод.

А надолу се спусна още по тъмното

най-дългото време от моя живот.

 

 

 

 

© Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??