НАЙ-КЪСАТА МОЛИТВА
Окъснели мотриси отлетяха в безкрая,
Мъкна хлебеца клисав и не ща друг да зная.
Той е честно спечелен и сладни на езика.
Спя до късно в неделя, от безсилие викам
нощем в късните доби и в дълбоките бездни.
Нося шепичка обич и дано не изчезна –
без да съм я раздала на приятел и ближен.
Помня как след раздяла прясна рана се ближе,
как ме парят и дращят премълчаните думи –
като чорлави врани, връхлетели върху ми,
колко дълго просветва, ако мрак си прикътал ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up