НАЙ-КЪСАТА МОЛИТВА
Окъснели мотриси отлетяха в безкрая,
Мъкна хлебеца клисав и не ща друг да зная.
Той е честно спечелен и сладни на езика.
Спя до късно в неделя, от безсилие викам
нощем в късните доби и в дълбоките бездни.
Нося шепичка обич и дано не изчезна –
без да съм я раздала на приятел и ближен.
Помня как след раздяла прясна рана се ближе,
как ме парят и дращят премълчаните думи –
като чорлави врани, връхлетели върху ми,
колко дълго просветва, ако мрак си прикътал ...