Sep 29, 2009, 8:40 PM

Най-лютата обич 

  Poetry » Other
734 0 0
... защото болката е властна! Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...
Най–лютата обич...
След края...
Ако ме докоснеш,
няма да убия мисълта, че е само миг!
Всеки миг от всяка късна нощ,
пъзел обладан, шарена агония!
Той става като любима песен,
която си припявам всеки ден,
а късно вечер е надежда,
топлеща ме като слънцето на есен!
И всяка усмивка е изгубена в тишината ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Random works
: ??:??