... защото болката е властна! Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...
Най–лютата обич...
След края...
Ако ме докоснеш,
няма да убия мисълта, че е само миг!
Всеки миг от всяка късна нощ,
пъзел обладан, шарена агония!
Той става като любима песен,
която си припявам всеки ден,
а късно вечер е надежда,
топлеща ме като слънцето на есен!
И всяка усмивка е изгубена в тишината ...