Зима студена, ледена, зловеща

Слънцето бе скрило своите лъчи.

Земята смразена, още през Ноември,

Но роди се Тя и всичко озари.

От три звезди, най-малка беше Тя,

Но душата ѝ огромна, по- голяма от Света.

Семейство да направи бе Нейната мечта,

Но пътят ѝ бе труден, по-труден от всякога.

Мина ден, минаха два,

Тя спътник намери в своята борба.

Не след дълго и шастието дойде,

Но само миг поспря, след което си отиде.

Корените нейни - с нея бяха до сега,

Но тъмнината ги обзе и откъснаха се те.

От три звезди, най-малката блести,

Първата трепти, а втората се изпари.

От три звезди, най-малката е там,

Бди над всички, а в сърцето ѝ плам.

От цялата Вселена най-силна е Тя,

Не коя, а моята майка.