Толкова си предвидим.
Като вятъра,
който само ме чака
да изляза навън
и разпилява косите ми.
А после тихичко се смее,
скрит в клоните
на плачеща върба.
Толкова си предвидим.
Опитваш се да скриеш
колко ме обичаш,
опитваш се да не личи...
но пак тичаш след мен
и нежно ме скриваш
в прегръдката си.
Както морето залива
златните пясъчни брегове
и пак се оттегля,
за да ги връхлети
с двойно по-голяма сила ...
и страст.
Толкова те искам...
и плах, и страстен.
простила съм ти,
че си предвидим.
Само бъди с мен
и ме заливай с нежността си!
Като топлото синьо море,
като палавия вятър...
Като най-обичащия!