Толкова си предвидим.
Като вятъра,
който само ме чака
да изляза навън
и разпилява косите ми.
А после тихичко се смее,
скрит в клоните
на плачеща върба.
Толкова си предвидим.
Опитваш се да скриеш
колко ме обичаш,
опитваш се да не личи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up