Най-обичащия

30 may 2006, 13:17

Poesía

636 0 0

Толкова си предвидим.
Като вятъра,
който само ме чака
да изляза навън
и разпилява косите ми.
А после тихичко се смее,
скрит в клоните
на плачеща върба.
Толкова си предвидим.
Опитваш се да скриеш
колко ме обичаш,
опитваш се да не личи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Най-обичащия

Искате да прочетете повече?

Propuestas