Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла
да издиря тръгнах – не издирих
твоята душа.
В рамка бях я сложил
да е чиста, ако аз се отрека
след дългото претърсване
не открия ли следа…
В походи участвах
загърбих планини
капитан ми казаха да стана – плавах
не намерих…плитчини
и суша да закотвя
всичките звезди в морето
за тебе
където ти ще ме окъпеш
със страстта.
А ти потърси ли ме?
Подскажи!
Аз помислих вече – ти не си родена
и отрекох твоите сънувани очи.
© Стоян All rights reserved.