Като вятър през пустинята

потърсих в нещо да се спра

цял полепнал с прах от пясък

без предпазен слой – кора

с кожа не изцяло загрубяла

да издиря тръгнах – не издирих

твоята душа.

В рамка  бях я сложил

 да е чиста, ако аз се отрека

след дългото претърсване

не открия ли следа…

В походи участвах

загърбих планини

капитан ми казаха да стана – плавах

не намерих…плитчини

и суша да закотвя

всичките звезди в морето

за тебе

където ти ще ме окъпеш

със страстта.

А ти потърси ли ме?

Подскажи!

Аз помислих вече – ти не си родена

и отрекох твоите сънувани очи.