Nov 24, 2016, 11:45 AM

Най-тихото обичане 

  Poetry » Love
2173 11 12
Прераждам се в очите ти на лято,
окъпана в морето им,
като Венера.
Изплувам на брега ти.
И ме чакаш.
Забравяме за всички наши „вчера“.
За белезите
(колко са красиви!),
дори ненужното ни „късно е“.
Събрали сме единствено надеждите
от песъчинките,
изтекли между пръстите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Random works
: ??:??