24 нояб. 2016 г., 11:45
Прераждам се в очите ти на лято,
окъпана в морето им,
като Венера.
Изплувам на брега ти.
И ме чакаш.
Забравяме за всички наши „вчера“.
За белезите
(колко са красиви!),
дори ненужното ни „късно е“.
Събрали сме единствено надеждите
от песъчинките,
изтекли между пръстите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация