Apr 26, 2020, 8:02 AM

Най-тъжната обич 

  Poetry » Love, Phylosophy
461 2 2

Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.

Най-тъжна от всички, изобщо.

Нямах щастливи, даже измислените. 

Тебе, изплаквам те денонощно.

Напоследък се губя. (По мъжки)

Някъде в тебе. Разнопосочно.

Като някакъв уж случаен дъжд,

завалял нахално, че чак порочно. 

Най-тъжна си ми, защото

доживот всякога ми се вричаха. 

И любовта не е ходене през просото, 

а каквато аз тебе обичам... 

Тъжна. Трудна. Смълчана. 

Нелогична по начин, космически. 

Твърде чакана и желана, 

бурна, страстна. До неприличност. 

Ти си най-тъжната обич. Искам те! 

Аз не знам кой Дявол кълне ме. 

Със смъртта бил съм по - наблизо, 

но съдба си ми! И ще бъда с тебе... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??