26.04.2020 г., 8:02 ч.

Най-тъжната обич 

  Поезия » Любовна, Философска
487 2 2
Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки)
Някъде в тебе. Разнопосочно.
Като някакъв уж случаен дъжд,
завалял нахално, че чак порочно.
Най-тъжна си ми, защото
доживот всякога ми се вричаха.
И любовта не е ходене през просото,
а каквато аз тебе обичам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??