Jan 16, 2024, 8:13 AM

Най-тъжният град 

  Poetry » Phylosophy
307 1 0
В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах.
Още помня вкусът на детинството -
от филията хлебец със сирене,
до бонбоните в джоба на джинсите...
Аз тогава не съм си представял,
че домът ми чужд ще е днес.
Тежък грях опростил ми е дявола.
Бог забравил е моя адрес... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??