В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах.
Още помня вкусът на детинството -
от филията хлебец със сирене,
до бонбоните в джоба на джинсите...
Аз тогава не съм си представял,
че домът ми чужд ще е днес.
Тежък грях опростил ми е дявола.
Бог забравил е моя адрес... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up