Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш?
Кога? И къде...
Без да съзнаваш
защо си навън.
Дали го желаеш...
А може би - не...
Какво ли ще дириш...
Поспри се поне...
Аааа, знам.
Нещо,
което си струва да диря
навън в големия студ.
Ще тръгна натам
където
сърце ме заведе.
В студ и в мраз
ще го следвам
и то ще ме заведе -
къде ли пък не.
© SDT All rights reserved.