Тих и смутен

                                                   излизаш навън 

                                                   без никаква мисъл

                                                   да имаш на ум.   

                                                   Какво ли ще правиш?

                                                   Кога? И къде...

                                                   Без да съзнаваш

                                                   защо си навън.

                                                   Дали го желаеш...

                                                   А може би - не...

                                                   Какво ли ще дириш...

                                                   Поспри се поне...

                                                    Аааа, знам.

                                                    Нещо,

                                                    което си струва да диря

                                                    навън в големия студ.

                                                    Ще тръгна натам

                                                    където

                                                    сърце ме заведе.                   

                                                    В студ и в мраз

                                                    ще го следвам

                                                    и то ще ме заведе -

                                                    къде ли пък не.