Mar 15, 2011, 10:46 PM

Накъдето ме отвее вятърът 

  Poetry » Love
936 0 3

Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.

На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.

Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света.

Ала прекършена умирах, познавайки тъй бегло радостта.

Дори на друг да я доставя, така и не успях.

С любов да бъда подарена, какво е - не разбрах.


От вятъра да се откъсна не можах. Подмяташе ме все напред-назад.

И за минута нежност аз търпях цели дни, обгърнати във хлад.

Ала готова съм да прекося така със него цялата земя,

изгубвайки се бавно, лист по лист, разкъсвана в нощта.

© Анна Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??