Накъдето ме отвее вятърът

15 мар. 2011 г., 22:46

Поэзия » Любовная

929 0 3

Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.

На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.

Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света.

Ала прекършена умирах, познавайки тъй бегло радостта.

Дори на друг да я доставя, така и не успях.

С любов да бъда подарена, какво е - не разбрах.

От вятъра да се откъсна не можах. Подмяташе ме все напред-назад.

И за минута нежност аз търпях цели дни, обгърнати във хлад.

Ала готова съм да прекося така със него цялата земя,

изгубвайки се бавно, лист по лист, разкъсвана в нощта.

Накъдето ме отвее вятърът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения