Когато падна от лъжата поразена,
налей ми вино кърваво червено.
Животът ми е адски кофти,
от лотарията му не улучих зная.
Някой си играе с мен, налей ми.
От днес започвам малко рано,
пък каквото ще да стане.
Дано забравя самотата.
Щом остана пак сама,
внезапно в мен нахлуват,
черни мисли, потръпвам страховито,
дяволът обсебва моята душа.
Налей ми, мъката си да удавя.
До дъно аз ще я изпия. Налей ми.
И дано да мога да забравя,
царят на лъжата.
Вървя, лутам се уплашена.
Не намирам правилния път,
постоянно следва ме лъжата,
и болката не спира в моята гръд.
Налей ми чашата поредна.
Себе си не жаля и бавно аз изгарям.
Не намирам ни капчица надежда,
и не зная защо на този свят родих се.
© С. П. All rights reserved.