Когато падна от лъжата поразена,

налей ми вино кърваво червено.

Животът ми е  адски кофти,

от лотарията му не улучих зная.

Някой си играе с мен, налей ми.

От днес започвам малко рано,

пък каквото ще да стане.

Дано забравя самотата.

Щом остана пак сама,

внезапно в мен нахлуват,

черни мисли, потръпвам страховито,

дяволът обсебва моята душа.

Налей ми, мъката си да удавя.

До дъно аз ще я изпия. Налей ми.

И дано да мога  да забравя,

царят  на лъжата.

Вървя, лутам се уплашена.

Не намирам правилния път,

постоянно следва ме лъжата,

и болката не спира в моята гръд.

Налей ми чашата поредна.

Себе си не жаля и бавно аз изгарям.

Не намирам ни капчица надежда,

и не зная защо на този свят родих се.