на Явор...
Несбъднатите ми мечти се разпиляха
като снежинки, подгонени от вятъра.
Напомниха ми колко тежки бяха
сълзите на отчаяние и болка.
И в мига, когато сякаш само те останаха,
вместо банални думи за утеха,
любовта си ти доказа със дела.
Намерих те, мое бъдеще,
моя топлина,
моя пътека...
към вечността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up