22 dic 2007, 8:30

Намерих те 

  Poesía » De amor
997 0 16

                                                    на Явор...

 

Несбъднатите ми мечти се разпиляха

като снежинки, подгонени от вятъра.

Напомниха ми колко тежки бяха

сълзите на отчаяние и болка.

 

 

 

 

И в мига, когато сякаш само те останаха,

вместо банални думи за утеха,

любовта си ти доказа със дела.

Намерих те, мое бъдеще,

                   моя топлина,

                   моя пътека...

                                                към вечността.

 

 

 

 

 

 

П. С. В една студена зимна вечер,

когато ни срещна съдбата,

любовта ни подари вълшебен танц

и от тогава си най-голямата ми тръпка...

Лудо, безнадеждно влюбена... Горя!

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??