Намигна ми едно дете

Jan 8, 2008, 9:20 AM

Poetry » Other

941 0 26

Прозореца отворих, а зад него
намигна ми едно дете.
От спомените се изтръгна,
да стопли морни ми ръце.
- Виж слънцето навън огряло!
Защо тъжиш, недей така!
Надежда свята, закъсняло
макар, със нежност прегърни сега.
На облаци потайни, чисти,
небесна, синкава дъга,
ти поседни и свойте мисли
излей със обич, не с тъга! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Намигна ми едно дете

Want to read more?

Random works