Намигна ми едно дете

8.01.2008 г., 9:20 ч.

Поезия » Друга

937 0 26

Прозореца отворих, а зад него
намигна ми едно дете.
От спомените се изтръгна,
да стопли морни ми ръце.
- Виж слънцето навън огряло!
Защо тъжиш, недей така!
Надежда свята, закъсняло
макар, със нежност прегърни сега.
На облаци потайни, чисти,
небесна, синкава дъга,
ти поседни и свойте мисли
излей със обич, не с тъга! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Намигна ми едно дете

Искате да прочетете повече?

Предложения