Jan 22, 2010, 10:52 PM

Намислих си... 

  Poetry » Other
651 0 11

Ще се прескундя-

както казваше баба.

И ще застана наопаки,

вдъхновена от зимните повеи.

 

После ще спра да пиша,

и вместо това ще наелектризирам

косата си с химикалка

за жълти стотинки...

 

Когато ми дойде умът в главата,

ще грабна белия лист

и ще пиша. Много дълго ще пиша,

без да подреждам думите.

 

Те сами ще се нижат...

Защото зная, че после ще

ги сричаш – буква по буква.

И всяка ще ти дере гърлото,

не от безразличие,

А затова, защото...

 

Толкова дълго притискаш

в гърдите си онази плаха думичка,

дето все се мотае на върха на езика ти,

и все не искаш да я изплюеш…

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??