22 ene 2010, 22:52

Намислих си... 

  Poesía » Otra
653 0 11

Ще се прескундя-

както казваше баба.

И ще застана наопаки,

вдъхновена от зимните повеи.

 

После ще спра да пиша,

и вместо това ще наелектризирам

косата си с химикалка

за жълти стотинки...

 

Когато ми дойде умът в главата,

ще грабна белия лист

и ще пиша. Много дълго ще пиша,

без да подреждам думите.

 

Те сами ще се нижат...

Защото зная, че после ще

ги сричаш – буква по буква.

И всяка ще ти дере гърлото,

не от безразличие,

А затова, защото...

 

Толкова дълго притискаш

в гърдите си онази плаха думичка,

дето все се мотае на върха на езика ти,

и все не искаш да я изплюеш…

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??