намразих

Jun 6, 2007, 5:31 PM

Poetry

831 0 1

Намразих очите си -
така невинни и спокойни.
Защото го търсеха,
защото копнееха по него,
по неговия поглед.

Намразих ръцете си, защото го искаха,
защото го търсеха,
защото се опитваха да го докоснат.

Намразих сърцето си,
което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трепваше при неговта поява,
защо биеше така лудо - за него, само за него?

Намразих душата си,
защото вече не беше моя.
Защото ме предаде и ме напусна,
за да отиде и да се скрие при него.

Намразих и любовта си,
която единствено ми остана.
Намразих я, защото всеки ден
ми повтаряше, че го обичам.
Сякаш можех да го забравя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-06-06T17:44:21+03:00

Верче, мила, подреди го и ще стане чудесен стих!