6 июн. 2007 г., 17:31

намразих 

  Поэзия
850 0 1
Намразих очите си -
така невинни и спокойни.
Защото го търсеха,
защото копнееха по него,
по неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го искаха,
защото го търсеха,
защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си,
което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трепваше при неговта поява,
защо биеше така лудо - за него, само за него? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??