Oct 28, 2008, 11:20 AM

Написано на хълма, който се нарича Съзерцание 

  Poetry » White poetry
836 0 2
На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите,
като започва от дъната им
и търси да се вкопчи в някоя пролука по-нагоре.
А бялата пътека на луната вече спи,
разляла самотата й
по гребените на вълни,
разтегнали хармоника от тъжното на песен,
в очи на сам, прибрал си тялото до кея. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??