Насаме

31.03.2020 г., 17:06 ч.

Поезия » Философска

507 0 0

Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом.
После ще бягат децата ми,
а сега единия рог на луната
се счупи в пресъхналия кладенец,
от който някога мама
миеше нозете си.
Свърши се, мой дом.
Не поглеждам назад, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Насаме

Искате да прочетете повече?

Предложения