Вървях бързо. Започнах да тичам.
В слушалките - любимата песен.
Мислех си как да спра да обичам,
тичаща в мъгливата есен.
Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора.
Усетих сълзите напиращи, замъглили кръгозора.
Спрях се така силно разплакана,
огледах се има ли някой.
Успокойх се и тръгнах с вятъра,
на него сълзите оставих си.
Но сърцето продължи все по-силно да бие. Бях аз на мястото където преди бяхме ние.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стигнах толкова далеч във връщането си назад, че като се обърна назад и виждам бъдещето си.