Вървях бързо. Започнах да тичам.
В слушалките - любимата песен.
Мислех си как да спра да обичам,
тичаща в мъгливата есен.
Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора.
Усетих сълзите напиращи, замъглили кръгозора.
Спрях се така силно разплакана,
огледах се има ли някой.
Успокойх се и тръгнах с вятъра,
на него сълзите оставих си.
Но сърцето продължи все по-силно да бие. Бях аз на мястото където преди бяхме ние.