Flame92 (Филип)
22 17
Jun 11, 2012, 12:41 PM

Нашето време 

  Poetry » Other
499 0 1

 

Нашето време

Вятърът отнася надалеч

последните есенни вопли.

Сякаш срязани от остър меч,

умират лъчите топли.

 

Отправил взор към небесата,

виждам своите мечти.

Може би чакам чудесата,

а може би по-хубави дни.

 

Душата ми тръпне час след час,

сляпа за тежкото бреме.

Мантията на страшен мраз -

краят на нашето време.

© Филип All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??