Flame92 (Филип)
22 17
Jun 11, 2012, 12:41 PM

Нашето време 

  Poetry » Other
659 0 1
Вятърът отнася надалеч
последните есенни вопли.
Сякаш срязани от остър меч,
умират лъчите топли.
Отправил взор към небесата,
виждам своите мечти.
Може би чакам чудесата,
а може би по-хубави дни.
Душата ми тръпне час след час,
сляпа за тежкото бреме.
Мантията на страшен мраз -
краят на нашето време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Random works
: ??:??