Flame92 (Филип)
22 17
11.06.2012 г., 12:41 ч.

Нашето време 

  Поезия » Друга
569 0 1

 

Нашето време

Вятърът отнася надалеч

последните есенни вопли.

Сякаш срязани от остър меч,

умират лъчите топли.

 

Отправил взор към небесата,

виждам своите мечти.

Може би чакам чудесата,

а може би по-хубави дни.

 

Душата ми тръпне час след час,

сляпа за тежкото бреме.

Мантията на страшен мраз -

краят на нашето време.

© Филип Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??