Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час
когато младостта си тръгне,
наследникът ти със компас
бял лист, начисто ще отгърне.
Зад хоризонтът опнал нишка
в свойто време ще се устреми,
за следващ изгрев и усмивка
подгонил чудни далнини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up