Тази вечер конякът върви,
а кръчмарят чертичките драска.
Все едно е дали ще свали
от пиячите грозните маски.
И по масите - дъх на печал
като тежка мъгла се разстила.
Всяка чаша е вид огледало,
малък спомен на дъното скрила.
Пепелниците, пълни с пожар
на душите - във изповед грешни.
Как боли всеки фас догорял,
който може в сълза да проблесне. ...