valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
21 янв. 2007 г., 01:04

НАСТРОЕНИЕ 

  Поэзия
915 0 12

Тази вечер конякът върви,

а кръчмарят чертичките драска.

Все едно е дали ще свали

 от пиячите грозните маски.

 

И по масите - дъх на печал

 като тежка мъгла се разстила.

Всяка чаша е вид огледало,

малък спомен на дъното скрила.

 

Пепелниците, пълни с пожар

на душите - във изповед грешни.

Как боли всеки фас догорял,

който може в сълза да проблесне.

 

Ти, кръчмарю, наливай коняк,

удави всяка мъка в заблуда,

изпразни всички чаши от мрак,

напълни ги догоре със лудост.

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??