Златни рибки - звездите не трепкат
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?!
Синевата тъй липсва сега:
слънце с топли лъчи да прегърне
тази мокра до кости земя!...
Любовта, помъдряла, прощава ни
и какво че в душите ръми -
да отключим във себе си лятото,
за да бликат от радост сълзи!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up