Златни рибки - звездите не трепкат
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?!
Синевата тъй липсва сега:
слънце с топли лъчи да прегърне
тази мокра до кости земя!...
Любовта, помъдряла, прощава ни
и какво че в душите ръми -
да отключим във себе си лятото,
за да бликат от радост сълзи!