Geia (Мария Венциславова)
13 59
Dec 27, 2012, 2:57 PM

Настроение 

  Poetry » Other
1067 0 4
Понякога се чуствам толкова ненужна,
изпуснала несъществуващ влак.
И моят вик изчезва във безкрая,
за да не бъде чут.
Преде душата нишки -
неравни, чувствени, житейски.
Вретеното е старо, почерняло,
от дъждове и бури.
Кълбото бавно се развива,
едва бележи моя ход.
Ще можеш ли отново
да ме прегърнеш ти, Живот?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Венциславова All rights reserved.

Random works
: ??:??