Geia (Мария Венциславова)
13 59
Dec 27, 2012, 2:57 PM

Настроение 

  Poetry » Other
965 0 4

 

Понякога се чуствам толкова ненужна,

изпуснала несъществуващ влак.

И моят вик изчезва във безкрая,

за да не бъде чут.

 

Преде душата нишки -

неравни, чувствени, житейски.

Вретеното е старо, почерняло,

от дъждове и бури.

 

Кълбото бавно се развива,

едва бележи моя ход.

Ще можеш ли отново

да ме прегърнеш ти, Живот?

© Мария Венциславова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??