Настроение

27 dic 2012, 14:57

Poesía » Otra

1068 0 4

Понякога се чуствам толкова ненужна,
изпуснала несъществуващ влак.
И моят вик изчезва във безкрая,
за да не бъде чут.
Преде душата нишки -
неравни, чувствени, житейски.
Вретеното е старо, почерняло,
от дъждове и бури.
Кълбото бавно се развива,
едва бележи моя ход.
Ще можеш ли отново
да ме прегърнеш ти, Живот?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Настроение

Искате да прочетете повече?

Propuestas