Feb 18, 2007, 10:09 PM
Настроения
Понякога се мразя до полуда,
защото съм неистински добра.
Така се мразя, че дори се чудя
как още мога силно да горя.
Понякога жестоко се презирам -
разбирам, че повтарям нечий грях,
но насред път аз никога не спирам,
макар в очите ми да хвърлят прах.
Понякога съм светла до безбожие
и слънчев като смях е моят стих.
Сега повярвах даже в невъзможното,
защото красотата преоткрих.
защото съм неистински добра.
Така се мразя, че дори се чудя
как още мога силно да горя.
Понякога жестоко се презирам -
разбирам, че повтарям нечий грях,
но насред път аз никога не спирам,
макар в очите ми да хвърлят прах.
Понякога съм светла до безбожие
и слънчев като смях е моят стих.
Сега повярвах даже в невъзможното,
защото красотата преоткрих.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря на всички! Поздрави и успехи!
-
"...дори се чудя
как още мога силно да горя..."
Та нали затова ТРЯБВА ДА ТЕ ИМА!
Красиво пишеш! Благодаря ти!
-
Много хубав стих, Нели!!! Поздрави!!!
-
понякога... такива сме
-
"Така се мразя, че дори се чудя
как още мога силно да горя."
И аз така...
Но за стиха поздравления!
-
Хубав стих!
Поздрав! -
С всеки е така, важното е да го осъзнаваме.
Поздрав и усмивка. -
Това сме ние, хората и нашите настроения!
Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
