18 feb 2007, 22:09

Настроения 

  Poesía
799 0 8
Понякога се мразя до полуда,
защото съм неистински добра.
Така се мразя, че дори се чудя
как още мога силно да горя.

Понякога жестоко се презирам -
разбирам, че повтарям нечий грях,
но насред път аз никога не спирам,
макар в очите ми да хвърлят прах.

Понякога съм светла до безбожие
и слънчев като смях е моят стих.
Сега повярвах даже в невъзможното,
защото красотата преоткрих.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??