Насън ни се явява заплакалата болка,
с очите си студени като остър трън,
а щастие некръстено стои само навън,
то птица е...за новопокръстен полет,
да литне с мен, да се опази от душевен смут,
цинични погледи, нищожни обещания,
с предвзети мили нотки, безропотни, познавам ги...
Политам с птицата във малкия й свят без студ,
на хвърлей от дома и ще потърсим своя смисъл,
в полуприказна, полувълшебна атмосфера,
в зелена шатра, пълна само, само с истина,
че само в свят перфектен...не достига смисъл...