20.11.2008 г., 8:29 ч.

Насън 

  Поезия » Философска
620 0 15
Насън ни се явява заплакалата болка,

с очите си студени като остър трън,

а щастие некръстено стои само навън,

то птица е...за новопокръстен полет,

да литне с мен, да се опази от душевен смут,

цинични погледи, нищожни обещания,

с предвзети мили нотки, безропотни, познавам ги...

Политам с птицата във малкия й свят без студ,

на хвърлей от дома и ще потърсим своя смисъл,

в полуприказна, полувълшебна атмосфера,

в зелена шатра, пълна само, само с истина,

че само в свят перфектен...не достига смисъл...
   

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??